От сърце

В долните редове ще се запознаете със състрадателността и емоционалната интелгентност на един човек, помогнал на друго живо същество.

В нощта на 3-ти срещу 4-ти март една жена бива събудена от вой на куче, малко куче. Веселка Раднева намира палето,  паднало в коритото на прииждаща река. И тъй като наскоро преживява лична драма със загуба на домашен любимец, тя интуитивно излиза от леглото необичайно рано сутринта и се заема със спасяването на живота му.

Историята е страхотна, като от филм, със своите възходи и падения, но и с вълнуваща развръзка. Вижте разказа на Веселка Раднева малко по-долу (текстът е копиран без редакторска намеса):

Тази нощ премина в акция за спасяването на едно малко уплашено кученце! Беше паднало необяснимо как в р. Тученица - преминаваща през града под формата на канал.

Бях тъкмо заспала, когато ме събуди силно скимтене. Мислех, че сънувам кошмар, като се има предвид скорошната загуба на домашния любимец. Но скимтенето преминаващо във виене се повтори.. Излязох на терасата и определих звука, като идващ от реката. Трябваше ми минута, за да се облека и изтичам навън! Намерих го да стои мокро, треперещо и уплашено под пешеходен мост, където водата беше твърде дълбока, за да може да преплува.. Обикалях няколко часа, за да намеря място и да сляза долу, но уви! Опитах се да спра случаен минувач, за да помогне, но... отказа, защото "бързал"?! Камион на "Чистота", който спря наблизо също ми отказа..

Започна да вали силно, реката бързо прииждаше, а не можех да измисля начин да го спася! Реших да се обадя на един от служителите ни .. и той "сънено" ВЕДНАГА се съгласи, без дори да знае за какво! Само споменах, че е "доста откачено", но имам нужда от него! Летях през локви, дупки и светофари...първо трябваше да го взема от тях, да отидем до склада за голяма стълба и да се върнем навреме, преди водата да е заляла мястото. Когато пристигнахме, на бегом в дъжда тичахме до моста, припряно бързахме да спуснем стълбата... и о ужас! Вероятно от притеснение не я поставихме стабилно и тя падна долу. Отново екшън за слизане без стълба, защото време вече нямаше!

Важното е, че накрая главният герой беше спасен и всички бяхме щастливи! :D Тук филмчето продължава с радостни викове (от нас), къпане в офиса (не му хареса особено и ми ръмжеше), сушене, хапване и сладък дълбок сън... Алилуя! :D

А аз съм простинала, недоспала, кална и гладна.. но не ми пука! ПОНЯКОГА ЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ТОПЛО МАЛКО КУЧЕНЦЕ!!!

Голяма благодарност на Валери Петков!!!