Интервюта

Spread It е маркетингова агенция, която обича да плува в ритъма на съвременната култура. Нейните създатели Георги Светломиров и Слави Дяковски ни разкриват повече за откровения си поглед върху предприемачеството, като подчертават, че успехът идва с хъс, адаптивност и способност да се учиш от неуспехите.

Защо решихте да създавате бизнес в България?

Като че ли изборът беше направен вместо мен – от родителите ми, които са предприемачи. Отраснах с техните гъвкави, но натоварени графици. Пътувал съм много, придружавайки ги, ходил съм на делови срещи с тях и съм бил свидетел на какво ли не. В кабинета на баща ми има табло с вдъхновяващи мисли от велики хора, а една конкретна мисъл се е вкоренила в съзнанието ми: „Ако 100 бизнесмени решат, че искат да направят нещо, няма сила на света, която да ги спре.“ Не виждам как едно момче, което иска да подражава на баща си – нещо съвсем естествено – не би си казало, че иска да бъде като онези мъже от татковия кабинет, за които няма невъзможни неща.

Бях на 16 години, когато родителите ми ми дадоха възможност да направя първите си стъпки в бизнес света, като ме записаха в компания за мрежов маркетинг. С тяхна помощ започнах да организирам срещи с мои приятели и познати.

Още като ученик, в 9–10 клас, прочетох „Богат татко, беден татко“ от Робърт Кийосаки, „7-те навика на високоефективните хора“ от Стивън Кови, „Изкуството да бъдеш Бог“ от Морган Скот Пек, както и друга бизнес литература за фондовите пазари и икономиката.

България удобна бизнес дестинация ли е според Вас?

Георги: Какво означава “удобна бизнес дестинация”? За да можем да отговорим на този въпрос без да сме празнословни, трябва да направим задълбочен сравнителен анализ на бизнес средата във всяка една държава по света и вероятно отговорът отново ще бъде субективен. Всеки, който се е занимавал с бизнес, знае че не е лесно. Но дали някъде по света изобщо е лесно?

България има своите особености, своите уникални проблеми и възможности. Смятам, че удобството не е необходима предпоставка за развиване на бизнес. Напротив, именно предизвикателствата и трудностите по пътя са това, което зарежда предприемаческия дух и амбиция.

Що се отнася до България като малка държава, изоставаща по редица параметри спрямо повечето европейски страни, бизнес средата със сигурност е предизвикателна от една гледна точка, но удобна - от друга. Догонващата в известна степен икономика, освен минуси, крие и много нови възможности - многобройни пазари, тепърва очакващи развитие, продукти и услуги, чиито разгръщане е въпрос на време и усилия.

Помага ли Ви България с бизнес средата си?

Слави: Да. Поколебах се дали да не започна отговора си по друг начин, но най-точно и най-ясно е просто да кажа “да”.

Но нека обясня малко защо съм на това мнение. Макар и годините на прехода за нашето общество да са вече в историята, ние продължаваме да се намираме в една междинна фаза. Все още имаме представители на обществото ни, които са отраснали през десетилетията на миналия век с коренно различен строй и разбирания за морал, ценности, бизнес и почти всичко друго, за което се сетим. Част от тези хора все още правят бизнес или пък са част от пазара на труда. Някои по-успешни, а други - не. Но това не означава, че те не се опитват да налагат “правилните” модели на тяхното време. От миналото. Звучи малко грубо, но това всъщност е нормално и е факт. Смяната на поколенията носи със себе си и смяната на всичко споменато по-горе. Та, позитивната страна на монетата тук е, че ние се сблъскваме с тези хора от предишната генерация и ни се налага да работим с тях. Да развиваме умения, да сме още по-гъвкави и креативни, за да може да имаме комуникация и продуктивност. Тази среда постепенно изчезва и Gen Alpha и Gen Unlimited няма въобще да знаят какво точно се е случвало и защо се е случвало точно по този начин. Според мен това е конкурентно предимство за мен и моето поколение предприемачи, защото сме оцелели именно в такава среда.

Снимка: Слави Дяковски

Каква е рецептата, когато нещата не вървят по план?

Слави: Ох, тук ми идват поне 3 крилати фрази на различни значими хора - от Чарлс Дарвин до Майкъл Джордън. Ако трябва да го обобщя, ще звучи може би така - анализираш ситуацията, адаптираш се и променяш посоката. Но не се отказваш.

Най-добрият урок, който можем да научим за подобна ситуация идва от един неочакван учител - мравките. Макар и много малки те никога не се отказват. Ама никога. И всеки може да си направи експеримент и да провери това твърдение. Намерете някоя мравка и се опитайте да сложите бариера на пътя й, за да се спре. Това няма да се случи дори и да я сложите под похлупак. Тя ще продължава да търси път към крайната дестинация, към която е тръгнала.

Как се борите с бизнес пречките по пътя Ви?

Георги: Накратко - с хъс и упоритост.

Като режисьор, най-просто казано, работата ми е да решавам проблеми. Решаването на проблеми не е проблем за мен, а поле за изява. Всяка пречка изисква уникален и индивидуален подход. Всеки проблем има решение и всяко решение крие проблем.

Предимството за мен лично е, че обичам това, което правя. Работата ме зарежда и това прави изправянето срещу предизвикателствата по-лесно”.

Кой е най-безумният (нерационалният, непредвидимият) ход, който е довел до сполучлив резултат?

Слави: А, това е добра история. Преди известно време ме обзе нетърпение и желание за действие и реших да направя нещо различно, за да спечеля някой клиент. Тук ключова дума е “някой”, защото нямах нито план, нито цел кой ще бъде този клиент. Стоях пред екрана на лаптопа в офиса и се чудех на кого да звънна. (Тук може би Gen Z читателите ще ги изгубя - защо пък не им пиша, а ще им звъня.) От нищото се сетих за една от големите индустриални компании в страната, отворих търговския регистър и намерих телефона посочен там. Набрах и чудо, вдигнаха! Поисках да говоря с маркетинговия мениджър. Имаше кратко объркване кой и защо иска да говори с него, но ми казаха, че ще ме свържат. Оказа се, че такъв човек в тази компания няма. Как да не се объркат хората, нали? Но може би точно това беше в моя полза, защото просто ме прехвърлиха към човек, на когото са поставили и тази длъжност. И още в първото изречение, след като се представих им казах “Не ви търся, за да ви предлагам Facebook маркетинг - вие просто нямате нужда от такъв.” Веднага след това чух “Еврика! Най-сетне един маркетинг специалист да не ми предлага точно това.”

Няколко години по-късно работим с тази компания и продуцираме невероятни видеа за продажбените им процеси, които са на световно ниво!  Още се усмихвам като се сетя за тази история.

Кои са трите най-важни ценности за Вас?

Георги: На първо място бих поставил честността. Дори ми е трудно да разглеждам честността и искреността като ценност, тъй като аз просто съм си такъв. Да бъда честен и искрен е важно най-вече за мен самия. Да правя и казвам само това, в което наистина вярвам, е задължително за мен и е нещо, което просто не мога да прекрача.

Отговорността е друга ценност, която намирам за незаменима. Смятам, че живеем във времена, в които отговорността е особено важна за българина. Тенденцията, някой винаги да ни е виновен, е пагубна. Мисля че всеки трябва да поеме отговорност за живота си, първо на личностно ниво, а след това и на професионално. Старая се винаги да търся причините за неуспех в себе си, защото аз съм единственото, над което имам контрол. Следователно съм и единственото, в което си заслужава да търся отговорност при всяка трудност или неуспех.

Вместо трета ценност ще споделя може би любимия ми цитат напоследък –

“Не е достатъчно да си добър играч, трябва също да играеш добре.” - Зигберт Тараш.

Намирам тези думи за изключително вдъхновяващи и мисля, че трябва да внедрим тази мисъл във всеки човек у нас. Защото всеки сам за себе си вярва, че е особено добър, талантлив, интелигетен и т.н. *Само че това няма абсолютно никакво значение, ако не го материализираш, ако не го покажеш чрез живота си.

Да си предприемач, дарба ли е, или проклятие?

Георги: Всяко нещо може да се разглежда и като дарба, и като проклятие. Предполагам, че зависи от начина, по който гледаш на него. За мен лично, предприемачеството се оказва, че е начин на живот. Намирам го за много творческо занимание. Също като режисурата, която сама по себе си е едно творческо предприемачество - ръководене на екип, решаване на проблеми, взимане на бързи решения, адаптивност - все неща, приложими и в бизнеса.

В крайна сметка никой не е на сила заставен да бъде предприемач. Това е доброволно решение, носещо както позитиви, така и трудности. Ако за някого първото не оправдава второто - значи не си струва.

Снимка: Георги Светломиров

Как Вашият избор променя средата?

Слави: Тук ще трябва да отворя темата за културата. Това е движещата сила на всяка група от хора. Онова, в което вярваме, онова, което правим всеки ден, онова, което казваме, именно тези неща ни правят каквито сме. Това е въпрос на култура.

Дали даваме бакшиш или не? Това е култура.

Дали даваме път на пешеходците? Това е култура.

Дали злословим и обсъждаме хората зад гърба им? Това е култура.

Дали театрална пиеса ни обижда? Това е въпрос на култура.

А изборите на всеки от нас са част от съвкупността, която прави културата. Затова всеки избор е важен и променя средата. И всички го знаем, но не си даваме сметка. Но за да не е празнословие ще дам пример: Всички ядем кисело мляко, което дори е обект на национална гордост. Но дали си даваме сметка, че 1 литър прясно мляко може да се превърне в 1 кг кисело мляко, ако само добавим половин или една лъжица предварително подквасено мляко? А тази лъжица, която добавяме, каква е? Стартерна култура. Дори това е въпрос на култура.

Мит ли е, че предприемачите работят по 16+ часа на ден?

Георги: Това сякаш отново е въпрос на индивидуален избор и нагласа, но като цяло мисля че не е мит. Поне за мен лично не е. В моя случай е по-лесно, тъй като, както споменах и по-рано, наистина обичам работата си. Усещам удовлетворение от това, което правя, и това ми помага. Всяка сутрин ставам зареден с енергия и мотивация за новия ден. Това, разбира се, не означава, че няма и много досадни задачи, но когато целта си заслужава, те не тежат.

Факт обаче е, че предприемачеството изисква жертви, много усърдна работа и дисциплина. Мотивацията е “хлъзгав приятел”. Новото и непознатото винаги ни вдъхновява, но важното е, какво правим, когато един ден мотивацията просто си отиде. Тук идва ред на отговорността и дисциплината, които вярвам, трябва да тренираме като мускул.

В началото всеки има нужда от помощ. Кога е моментът един предприемач да започне да помага на другите?

Слави: Преди да стане предприемач, защото предприемачите са такива поради способността им да виждат решението на проблеми, което помага на хората с помощта на пазарните механизми. Толкова е просто. Ако това не присъства в мисленето на човека, който се опитва да е предприемач, то той е просто амбулантен търговец, независимо от мащаба на търговията.

Кога е моментът да се откажете от една идея?

Георги: Винаги. Изненадващо? Обикновено сме свикнали да чуваме как “никога не трябва да се отказваш”, само че “отказването” е нещо, което правим всеки ден по един или друг начин. Всяка промяна сама по себе си е отказ от нещо старо, а промяната е нещо неминуемо и особено важно в живота.

Аз лично съм “бомбардиран” от безброй идеи непрекъснато. И в зависимост от тежестта на всяка идея, мога да не се откажа от нея, или пък да го направя в различен етап от нейното развитие.

Животът е движение и промяна и мисля, че трябва да сме способни и готови да се отказваме от идеи понякога.

Идеите не са хора - самите идеи и тяхното място в съзнанието ни се променят така, както се променяме самите ние. Ако не можем да се отказваме от идеи от време на време, дали не сме застинали на място?

Какво НЕ бихте направили, ако бизнесът го налага и/или изисква?

Георги: В професионален план, не бих предал екипа си. Хората, с които работя, са най-ценното за мен. Те ме мотивират всеки ден. Най-важно за мен е, дали те ще са добре в съвместната ни работа.

В личен план, не бих позволил на бизнеса да засегне семейството ми. Близките ми са това, което ме мотивира най-много да се развивам и да ставам по-добър човек всеки ден.

В обобщение - хората са най-важната част от живота. Бизнесът трябва да е за и заради хората, а не обратното.

Иначе от гледна точка на ценностна система - не бих работил по нещо, свързано с поп-фолк и политика. Тези две неща не ме привличат, не ме интересуват и едва ли има човек или цифра, които да ме накарат да си го причиня.

Колело или кола?

Слави: Ако се налага - пеш, ако се налага - самолет. Връщам се към твърдението, че няма еднозначни отговори. В контекста на градската среда и при подходящите условия - колело. В контекста на по-дълги пътувания - кола. В контекста на продуктивността на мозъка - компютър (като символ на промяната в необходимата енергия и време за извършване на задачи, така както колелото драстично подобрява ходенето пеш).