Успелите

За стажовете, практикумите и пропуските в тях

Идеята за материала дойде след като говорих с няколко от новите ни стажанти или по-точно с тези, на които аз съм „главнокомандващ”. Последната дума избрах, защото Командир Иванова ми звучи някак естествено и величествено, а когато си висок 155 сантиметра искаш понякога да се чувстваш така. Изключвайки това, осъзнавам, че не съм ничий господар, командир, ментор и т.н. Поне не по начина, по който разни хора са се опитвали да бъдат такива на мен.

По време не следването си в университета, а и преди това, съм ходила на няколко стажа и практикуми. Един или два от тях бяха много полезни, а останалите често се оказваха разочароващи. Защо се получава така, какви са пропуските и защо НЕ ИСКАМ това да се случи на хората под моята лапа (бих казала крило, но предпочитам зайчета пред птици)?

Макар да съм обучавала доста хора на различните си работни места досега, със стажантите е различно. В 95% от случаите те са млади и тепърва започват да се развиват професионално. Изпълнени са с идеи, всичко за тях е ново и вълнуващо. Животът е едно голямо предизвикателство, което са готови да сграбчат без предубеждения и предпазен колан. И тук идва ролята на човека, който ще им помага, защото...

СТАЖЪТ НЕ Е БЕЛЕЖКА

Исках да започна с тази точка, защото за мен тя е много важна. Това, че имаш бележка от стаж не показва как е минал той. Какво са ти дали. Какво си взел. Какво си постигнал. Какво си научил. Какви грешки си допуснал. Как си ги поправил. Какво те е вдъхновило. Какво те е изкарало извън релси. Какво те е амбицирало. Защо си решил да продължиш. Или да спреш. Бележката е просто удостоверение за нещо завършено, но процесът и неговото протичане е същността и ако го правиш за бележката, и двете страни губят.

СТАЖЪТ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН ЗА НИКОГО

Това, че не получаваш пари не означава, че от теб няма да се изисква да работиш все едно взимаш заплата. Това, че днес не работиш тук, не означава, че утре няма да се случи. Фактът, че не ти плащаме, не значи, че работиш за нас безплатно. Времето и нашето ноу-хау са най-ценните ресурси, заедно с опита и уменията, които ще придобиеш. Крайният продукт трябва да е нещо, с което всички да се гордеят и единственият начин това да стане е и двете страни да дават повече, отколкото очакват да получат.

СТАЖЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ

Това, което на мен ми е липсвало в голяма част от моите минали стажове е точно това, с което ще се опитам да помогна сега. Идеята на писането е да изразяваш себе си. Аз вдишвам букви и издишвам думи и изречения -  много добре знам колко е важно този въздух да си е твой и да не бъде наситен с чужд кислород. Работата на човек като мен е не толкова да филтрира идеите (макар че понякога се налага), колкото да ги насочва. Да им дава посока и свободата да живеят във форма, в която ще бъдат полезни за всички. Истината е, че не можеш да научиш някого да пише креативно. Писането рядко се случва като си подредиш кафето, телефона и тефтера до лаптопа (като на тази прекрасна снимка).

 

home-office-336378_960_720

Идеите често идват внезапно, в главата ти настава пълен хаос, пишеш в движение, обмисляш ги внимателно, докато се разхождаш по улиците...или си под душа. Не можеш да научиш някого как да генерира самите идеи, защото различни неща ни карат да „тиктакаме”. Можеш да му поправяш граматичните и пунктуационните грешки, да му даваш обратна връзка и насоки, да реконструираш изреченията му, ако са твърде дълги или неразбираеми, да обсъждате материалите. Но есенцията, тя е вътре в него. И щом човек е попаднал на този, или който и да било друг стаж, има причина да е така. Това не е случайност.

Някой е чел CV-та, мотивационни писма и материали до 2 през нощта (а понякога и до по-късно). Екип от хора са преглеждали добри и не-дотам-добри неща в търсене на липсващите части от техния пъзел, без да знаят как точно изглеждат те. Докато не са ги видели. Избран си между голям брой други кандидати (а повярвай ми – винаги има много други кандидати) и това означава нещо. Сега остава да докажеш, че другата страна е направила правилния избор с теб. И то не заради бележката, а заради възможността. Защото възможностите могат да бъдат диамант или графит – от теб зависи в какво ще ги превърнеш.

Quotefancy-10968-3840x2160

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Десислава Иванова

Като порасне Деси иска да стане светла вълшебница и вярва, че ако отвори достатъчно гардероби, ще намери Нарния. Обича: книги, сладкиши, небивалици и птици. Обожава: Игинатора. Не обича: четни числа (освен 8). Мрази рукола! Пристрастена е към фъстъчено масло.

Оставете коментар

1 коментар

  1. Нели Николова
    2017-02-21 10:55:33 Reply

    Абсолютно си права! Мислила съм си същите неща, някои дори със същите думи.