Великите непознати

"Сам съм, защото се чувствам част от семейството на изкуството”.

Борис Георгиев

С вяра и обнадежден поглед, всяка сутрин пия кафето си на терасата на скромната квартира в центъра на Варна. Всяка сутрин денят ми започва с една и съща гледка – тухлена, изключително красива, внушителна сграда - тази на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“! Едно утро обаче се различи от всички останали! В тихите часове и бледите сенки на града си зададох въпроса: „Кой е Борис Георгиев и защо не знам за него? “ Вероятно е велик българин, за да се назовава художествената галерия на морската столица с неговото име! С тези размисли, денят ми стана по-пълноценен от всеки един друг ден! Време е да запозная и теб с този велик непознат, приятелю!

В Градската художествена галерия се съхраняват малкото останали творения на българския художник, роден през далечната 1888г в гр.Варна и творил до 1962 година по целия свят!

Израснал в скромно семейство, възпитан като родолюбец, джентълмен и стойностен българин, Борис отключва своя талант още в ранната си детска възраст. Поради тежките времена в родината, семейството му емигрира в Санкт Петербург, където нашенецът следва живопис в Художествено училище, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 година продължава обучението си в Мюнхен, Германия, под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Няколко години след това, Георгиев се установява да живее в Италия, където разгръща потенциала си и създава най-великолепните си творения!

Воден от силното си родолюбие, през 1922 година се завръща в България и превъща в реалност най-голямата си мечта – самостоятелна изложба в родната Варна! В милата за него родина, Борис черпи мъдрост от български творци, както и от учителя Петър Дънов, с когото се запознава случайно. Не закъснява и портретът отъждествяващ градивното запознанство.

Призивите към Борис от художници от световен ранг набират своята сила. Георгиев получава покани за проява на художествения си талант в Италия, Германия и други! През 1928 година, той се среща с великия учен Алберт Айнщайн. Портретът му предизвиква световен фурор, а самият Алберт е изумен от таланта на българина, който през целия си живот с гордост слави българския си произход и подписва шедьоврите си като Boris Georgiev di Varna.

През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди и Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.

Отличията, с които е почетен неговия талант са безброй! В Италия, Борис е отличен с най-голямата награда в сферата на изкуството - „ Короната на Италия“ за цялостно творчество и принос към световното художествено наследство.В страната на изкуството той остава до последния си дъх, а на надгробната му плоча е гравиран надписа Boris Georgiev di Varna.

Изминал нелекия път на славата сам, неговите творения се разпиляват до днес по целия свят. „Странникът и неговата сестра” - картина, посветена на сестра му Катерина, починала съвсем млада, „Портретът на Айнщайн", „ Портретът на Петър Дънов“, „Пейзаж“ и др. са някои от най-великите му творби, които са част от наследството на осиновената му дъщеря Вирджиния Джакомети. Други са изложени в галерии, както във Варна, така и в Италия, Германия и др, а останалите се продават безумно на безценица.

Вече този велик българин не е непознат за нас! Въпреки че България не признава подобаващо неземния му талант и не оценява националното богатство, той остава верен на страната си и я прославя по достоен начин на всяко кътче, което са докоснали нозете му!

Ралица Цингова