ВЕЛИКИТЕ НЕПОЗНАТИ: СТРОИТЕЛЯТ НА МОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА
„ Всеки народ, всяка епоха, всяка професионална общност има нужда от своите легендарни личности. За българската реставрация от първата половина на XX век това е арх. Александър Рашенов“
Доц. Д-р арх. Йорданка Кандулкова
Българската история е съкровищница, пълна с нанизани огърлици, всяка от които характерна със своята изящност! Благодарение на тази съкровищница можем да бъдем истински богати личности. Пътят към нея е пътят под краката ни във всеки един град на скътаната, тук на Балканите, малка наша Родина! В градовете Плиска, Преслав, София, Велико Търново, Пловдив и къде ли още не, виждаме миналото си и можем да се докоснем до богатството, което сме наследили през вековете.Благодарение на българите, построили мостовете между поколенията, днес разполагаме с богатството пред себе си. Можем да го покажем, докоснем и да разкажем за него, а не просто да го посочим в учебниците по История и цивилизация. Тези българи са изучили историческите материали, съхранили са ги в сърцето си и са го реставрирали, така че ти, аз и другите да ги видим!
Роденият в гр. Дряново, арх. Рашенов е виновникът за реставрацията на едни от най-значимите за родната история сгради. Благодарение на сънародника ни, днес можем да се пренасяме в миналото, посещавайки Балдуиновата кула, главната порта и крепостната стена на Царевец във Велико Търново, източната порта на ханския дворец в Плиска, Църквата „Св.София“ в столицата, родната къща на Иван Вазов в гр. Сопот, Кръглата църква в Преслав и други.
Синът на България изучава архитектура в Прага, след което се завръща отново в милата Родина, за да стане уредник на Националния археологически музей в София. През 1924 година започва разработване на проектите за реставрация на намерени разкопки и на изброените по-горе монументални сгради от българската история. Със завиден ентусиазъм и непоколебима решителност, Рашенов обикаля из страната и залага реализирането на проектите си. По негов проект е цялостно реставрирана и църквата „Св.Никола“ в град Сапарева Баня. Заедно с легендарните братя Шкорпил работи по църквата Дженевара, Варненско. Във времето между двете световни войни, Александър прави разкопки и покрай Кюстендилско, откривайки следи от огромна римска баня. А за най-голямо свое постижение той счита реставрацията на Царевград!
План на реставрацията при Царевец
Познат като всестранно развита личност, арх. Рашенов се изявява като публицист за периода 1927 – 1929 година. Съредактор е на сп.“Архитект“ - изключително ценно и авторитетно за тези години четиво. Няколко години по-късно, през 1932 година, излиза от печат и първата му книга „Месемврийските църкви“ - първата монография за Несебър и най-пълното изследване на неговите най-големи забележителности – средновековните църкви.
Александър не е единственият явно изявен родолюбец в семейството. Сестрата на великия непознат - Кина, е будна учителка в старата столица Търново, а най-малкият в семейството – Стефан, защитава Гео Милев в процеса за поемата „Септември“.
За съжаление, кратък е животът на арх. Рашенов. Недовършени остават проектите му по цялостната реставрация на Плиска, Преслав и Мадара.
България признава труда на своето дете! Съюзът на архитектите посвещава награда на негово име, а в родния му град се извива дълга улица под името арх. Александър Рашенов!
За него разказва бившият директор на Националния институт по недвижимото културно наследство - доц. Д-р арх. Йорданка Кандулкова:
„Александър Рашенов е личност – епоха в българската реставрация. Огромна част от реставрациите в периода между двете световни войни са свързани с неговото име. Той е рядък ерудит, архитект – творец, художник, публицист, общественик, неуморен изследвач на българската архитектурна традиция“
Има безброй причини, поради които да се чувстваме горди от това, че сме българи! Вървейки по моста между поколенията, можем да съхраняваме това, което сме наследили от прадедите си и да разказваме за великите българи!
