Великите непознати

„След като най-сетне успя да пробие път в първата пещера на своя живот, всички приказки за подземни царства избледняха в съзнанието му. Тук, в Родопите, Димитър видя истински, величествен подземен свят.“

Из спомените „В плен на мрака“

Родопите – планината майка! Гостоприемна, тиха, топла и уютна, сгушва в нежната си прегръдка всяко свое дете. Ту извисява погледа ти чак до небето, за да видиш колко е голяма, ту навеждаш глава, за да зърнеш ниското, заобградено от стръмни скали ручейчe. Различна е Родопа планина, има душа, сърце и тяло! Душата й – родопчаните, приветливите, прегърбени хора от керпичените къщи. Сърцето й - стотици каба гайди и чанове. Тялото й – висоти и низини, с кръвоносна система...неизвестните подземни царства.

Изведнъж, от никъдето се появява черна дупка по тялото на някой родопски склон – вътре, мрак, аромат на варовик и влага, шум от голям водопад. Как ли продължава, какво ли има в мрака? Отговорите на тези въпроси ни дават пещерняците в Родопите, начело с великия непознат, смел родопчанин - Димитър Райчев от Чепеларе.

Ягодинска пещера, Голубовица, Ухловица, Дяволското гърло, Ледницата и др. са само част от пещерите на Родопа, изучени и приспособени за човешки крак от сина на планината.

Роден с призванието да разучи, да усети и покаже на сънародниците си чудните изненади на Родопите, той посвещава целия си живот на тази важна мисия. Едва 15-годишен, Митко слуша разговорите на по-възрастните местни родопчани и недоумява въпросителните им без отговор. Къде се вливат реките на Родопа? Къде отива водата, защо от черните дупки се чува шум като от водопад? Защо влизат, но не излизат хора, какво има в мрака? Тези и още куп въпроси отключват голямата и единствена мечта на Райчев – да намери отговори на това, което възрастните не знаят.

Със свещи под ръка, тайно от родителите си, изплашен, но вдъхновен, Димитър влиза в тъмната дупка, днес наречена Каракудската дупка. От този първи мрак, първи полъх от студените галерии, Райчев започва един нов живот – живота на спелеолога.

Омагьосан от тайнството, неизвестността и приказността на подземните царства в Родопите, той е първият българин, дръзнал да разучава пещерите на Родопа планина.

Пътнико, бил ли си в Родопите? Влизал ли си в пещерите? Ако не си – направи го, Райчев и компания са се погрижили те да бъдат достъпни (поне тези, за които се знае, вероятно има още десетки, за които дори не предполагаме).

След като влиза в първата си пещера, Димитър не скрива удивлението и желанието си това да бъде неговата мисия в живота. Завършва, бива учител в местното чирпанско училище и основава кръжок по геология, чиято класна стая 30 години по-късно ще приюти първата подземна лаборатория по изследвания по биоспелеология.

„Човекът трябва да опази земята, а как, ако не я познава? Райчев усещаше науката за земята – геологията и знаеше, че в неговата родна планина през милионите години се бяха извършили сложни геологически процеси. Те чакаха своите откриватели“

Из разкази от „В плен на мрака“

С много усилия и придобити знания, Райчев успява да се оборудва изцяло, за да се впуска в пещери от Източни, Западни и Средни Родопи, да открива техния вход и техния изход, да ги обхожда от край до край и да помага всички да знаят за тях. Основава дружества и организара експедиции, които обобщават знанията, ентусиазма и мечтите на приятели и съмишленици в разучаването на родопските неизвестности.

По-късно, след откриването на различни по рода си пещери – водни, безкрайни, високи, ниски, с много или с малко галерии, Райчев основава музей на карста в родното Чепеларе.

По мечтания път на спелеолога вървят още около 1500 последователи от цялата страна. С годините, всички се стичат там, при майката на България, за да разучат и да се удивят на нейните подземни царства.

Днес, обезопасителни парапети, осветление, стълби, въжета и тонове с желязо укрепват пещерите в Родопите, за да можем да им се насладим, да ги опознаем и почерпим знания от откритията на Димитър Райчев – момчето от Чепеларе. Едно нещо остава във времето – полъхът на влага от тъмнината, аромата на варовик, тръпките от неизвестното, величието на всяка една галерия и мистичното на всяка една родопска пещера!

„Няма нищо ласкаво под земята, всичко там е строго понякога мрачно, винаги сериозно, заплашващо. Затова вероятно човекът и животните се отвръщат инстинктивно и изпитват ужас пред подземния мрак. Само едно незначително малцинство от хора се приспособяват все пак към този свят на смъртта и изпитват любопитство, даже страст към изследването му – това са спелеолозите.“

Нобер Кастьоре