Великите непознати

„Можеш да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура – нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш."

Стоя си в сивия офис с едноцветно оборудване, разлиствам белите листи и слушам монотонния шум на принтерa. Всъщност е идеалното време за още едно вълнуващо запознанство с гений, носещ българска кръв - създателят на фотоелектретното състояние на веществото (предшественик на ксерокса).

Сънародникът ни Георги Наджаков е роден в далечната 1897 г. в Дупница и е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец и автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние, което впоследствие бива усъвършенствано и превърнато в принтер. Наджаков допринася за развитието в света на науките и оставя трайна следа на международно ниво в областта на физиката.  

Едва на 16-годишна възраст Георги остава сирак, поема издръжката на семейството си и успява да завърши с отличие всички степени на образованието си. Изпращан не веднъж на фронта, поради напрегната обстановка на Балканите и в родината, физикът успява да навакса с пропуснатия материал, да завърши и през 1920 г. да започне работа като стажант-преподавател по математика, а година по-късно да свидетелства достатъчно знания за длъжността асистент по експериментална физика във Физико-математическия факултет на Първа мъжка гимназия. Изпъкващ с несъмнен талант, допълнен от стабилни знания, академик Георги Наджаков се насочва към Париж, за да специализира в двете най-любими насоки -  външен и вътрешен фотоелектричен ефект.

Работейки в добре оборудваната лаборатория на Ланжвен (известен и световно признат физик от Франция), Георги работи по своите изследвания заедно с Мария Кюри, Пиер Бикар и Фредерик Жулио-Кюри.

„В София аз изобщо не бях виждал електрометър, а там, като отворих шкафа – над двайсет електрометъра от няколко вида.“

Преминавайки през различни фази на науката, бивайки стажант-учител, изследовател на фотоелектричната проводимост, доцент по опитна физика, сънародникът ни достига своята епопея в света на науките. На 22 юни 1937 г. Пол Ланжвен докладва на заседание на Френската академия на науките за необикновените резултати, постигнати от българския учен. Тази дата се счита за дата на откритието. Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, с което вписва своето име и името на България в световната история на физиката и техниката.

Няколко години по-късно научният успех на сънародника ни се разчува в цял свят и научните трудове на академик Георги Наджаков се публикуват в САЩ, СССР, Индия, Бразилия, Япония. Откритието става не само основа за развитието на класическата електрофотография, но намира приложение и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници.

Доста години по-късно откритието на Наджаков се вписва в Държавния регистър на открития и изобретения под № 1.

Георги Наджаков е основател на Физическия институт при БАН и негов дългогодишен директор. Продължително време е зам.-председател на БАН и ректор на Софийския университет. Учен и общественик с международен престиж, той е удостоен с много държавни и международни ордени. От 1958 г. е редовен чуждестранен член на Академията на науките на СССР, а седем години по-късно е избран за член на Американската асоциация за напредък на науката. Георги е член и на Международната биографична асоциация в Кеймбридж, Англия.

Академик Наджаков от Дупница е на първо място в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. В книгата присъстват 15 български открития, чиито приоритет е потвърден от световната научна общественост.

Горд и богат на знания за своите братя трябва да е българина. Днес, в този иначе така обикновен ден, аз съм по-горда от всякога и знам за академик Георги Наджаков от Дупница! 

Снимки: Музей по история на физиката