Великите непознати

„С недоумение подхванах парчето глина и усетих живота в ръцете си“

Асен Пейков

Всъщност, в момента съм развълнувана и горда - творецът  виновен за построяването и моделирането на споменатата статуя носи българското име Асен Пейков!

Роден в семейството на Невена и Никола Пейкови през 1908 година в гр.София, Асен в ранна детска възраст се сблъсква с небивалиците в живота. Едва на 5 години той загубва майка си, а единадесет години по-късно се сбогува и с баща си. Изгубил духа на своето детство, Пейков заминава да учи в Созопол, където завършва Практическото рибарско училище и работи като рибар. През 1929 година се отправя към София и среща трудностите от живота. Бездомен и безработен, той дълго се препитава с цепене на дърва и разтоварване на въглища. Воден е от отчаяние и силна депресия, когато прави опит за самоубийство насред софийска улица. Може би случайността, може би добрите хора или щастливите обстоятелства, го довеждат до благополучна развръзка и съдбоносен етап от живота. В най-силната си безнадежност, Асен Пейков влиза в ателието на местен майстор и грабва парче глина, където открива истинската страст в живота и своето творческо призвание на скулптор! Започва да моделира платки, малки фигури, лица  и в него се ражда неимоверното желание да посвети остатъка от живота си в моделиране на дух в материя.

Всъщност, така започва една славна кариера на голям творец и виден аристократ. През 1930 година известният български скулптор проф. Андрей Николов приема под крилото си като чирак младия ентусиаст и му става ментор, докато ученикът не засвидетелства впечатляващи резултати. Само две години по-късно Асен е приет в Държавната художествена академия. Участва в конкурси и състезания, като има отлични резултати. Една от бележитите му студентски кандидатури е тази за изграждането на паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред сградата на Софийския университет. Трудът му е отличен с втора награда, а разработката му удостоена с внимание от всички специалисти в областта.

Датата  24 април 1938 година е важна за живота на българина, тъй като тогава сбъдва най-съкровеното си желание и открива първата си самостоятелна изложба.

По една или друга причина, родолюбецът е теглен от неистовото желание да се увери как се цени творчеството в чужда държава и така напуска София, отправяйки се към Рим - града на скулпторите, поетите и артистите.

Сякаш магията на древния Рим заличава напълно тежката съдба на българското момче и открива пред него мечтани хоризонти и възможност за реализиране на професионалните цели. Асен успява да наеме ателие в близост до център „Испания“ ( една от задължителните туристически дестинации) на една артистична и легендарна улица „ Маргута“, където са създадени едни от най-великите шедьоври от известни творци като Пабло Пикасо, Салвадор Дали и др.

За няколко години, с неспирен труд, Пейков се превръща в търсен и утвърден майстор сред италианските скулптури, но и не забравя своя славен произход. В двора на ателието си моделира кладенец, с характерни български орнаменти, за които разказва на своите клиенти. Не забравя българския и винаги разказва за България, моделира творби като „ Неда“, „Жетварката“ , „Борис Христов“ и др. Благодарение на трайни приятелства, връзки и интелигентност, Асен успява да се впише идеално в аристократичните и заможни компании на Рим. През 1960 година става факт и най-голямото му творение, а именно статуята на Леонардо да Винчи пред Международното летище в Рим! Внушителна, детайлно изпипана и съвършена, статуята впечатлява гостите и жителите на Рим. Последват десетки признания и почести за нашия сънародник.

От средата на 50-те години на миналия век, започва златната ера в творческия път на Асен Пейков. Има честта в ателието си да посреща знаменитости като София Лорен, Федерико Фелини, Джон Кенеди и папа  Пий XII.

България ли...къде е българското отношение по това време? Да, този въпрос си задавам и аз! От чисто родолюбие и непремирима носталгия, Асен се завръща в България след 31 години труд в Италия. По това време Комитетът за изкуство и култура обявява международен конкурс за паметник на хан Аспарух. Истината, според всички от обкръженито на Асен е, че той влага цялото си същество в участието си на този конкурс. Сърце, душа, любов към България и свидно към рода, изразява талантливият творец чрез своя макет, но уви, поради политически и неясни други причини, неговият труд е подценен , а макетът е призван с „поощрителна“ награда. Обиден от безхаберното отношение на сънародниците си, Пейков се завръща отново в Италия, където остава до последния си дъх.

След политическите промени в страната, скулптурът ни е канен отново да се върне към родината. За съжаление той така и не отговаря положително.

През 1997 година признателен Рим посвещава на българския скулптор малък площад „Ларго“, пред дома му, който оттогава се казва „Асен Пейков“. Отличен е с принос към световното изкуство, благодарение на изработените си общо 16 паметници  и 1300 скулпторни портрета.

България оценява труда на сина си 35 години след смъртта му.

От сърце се надявам, че този велик българин вече не е непознат! Надявам се, приятелю, че ти ще разкажеш за него на приятелите си в Италия и по света, ще споделиш информация за него на своите близки и ще помниш,че някъде някога един творец е пазил безусловно в сърцето си малката ни родина, прославил я е с достойнство и е оставил своята следа в световното изкуство!