Великите непознати

Признавам си, приятелю, в ума ми се разпръскват като фойерверки думите, с които бих искала най-точно да разгърна значимостта на всеки детайл от житейската история на една специална, велика непозната. Слънцето залезе отдавна, а след час-два ще изгрее отново. Цялата нощ премина в унес и неподправено вълнение по клавирните изпълнения на един творец, на един славянски талант с дълбок поглед и нежни ръце. Унесох се по запознанството с великата Люба Енчева - световно признатият ни пианист и педагог.

В творчеството на тази наша сънародничка има една магия. Има нещо различно и толкова опияняващо, че за миг те отнася в други светове, обагрени в цветни феерии. Точно в тези цветове се изразява и талантът на Люба Енчева, тъй като освен да пресъздава творчеството на вечни композитори, тя „рисува“ с ръцете си магични музикални пейзажи и изпъква пред световно признати пианисти, класици и композитори. Архивите ѝ се пазят. Пусни си, послушай и усети... така, както направих и аз.

Люба е родена в София, Царство България, през горещото лято на 1914 година. Благодарение на талантливата си майка - Невена Енчева, Люба се среща за пръв път с пианото още в съвсем ранна възраст. Едва когато е на 4 годинки, Люба вече свири безупречно. На 10 години младото девойче очарова музиканти от световен ранг на конкурс в Кралската консерватория „Джузепе Верди“ в Милано, като се класира първа между всички 65 кандидати. Едва 19-годишна, нашенката завършва с диплом „най-висока степен по пиано“, отговаряща на „професор по пиано“. Ето така в най-ранна възраст Люба Енчева вече се разчува в Европа като най-младият дипломиран професор по пиано. Критиците често я отбелязват в пресата като „Свежият славянски талант“.

Устремена и влюбена в музиката, Люба се отдава пламенно на таланта си и го развива във Франция, като специализира „курсове за виртуози и интерпретация“. Десетки ярки педагози и творци се вписват в съдбата ѝ. За срещите си с голямата руска поетеса Марина Цветаева в Париж, Люба разказва:

И сега виждам Марина с бретончето, седнала в ъгъла на стаята, притихнала, да плете, шапчици и шалчета, които продаваше, за да се прехранва. Обичаше музиката и провикваше - „Любочка, посвири ми, моля те, моя любим Шопен.“

Своето музикално образование Енчева развива и в Германия, като се учи от световноизвестния пианист Едвин Фишер. С лекота прониква в драматизма на Бетовен, в песенността на Шуберт, във вглъбеността на Шуман. Симбиозата от три световни пианистични школи – италианска, френска и немска, е съчетана с таланта и индивидуалния почерк на Люба. Само за няколко години, тя става гост на целия свят, а най-прочута е в Европа, Азия и Австралия.

Бележит момент от живота на младата пианистка е участието ѝ в Международния конкурс за певци и инструменталисти във Виена. Сред 160 кандидати, Люба Енчева е носител на сребърен медал и един от лауреатите сред световно признати творци като Якоб Филер и Моник Брюшолари.

Люба Енчева е гост-професор в най-авторитетната консерватория „Музишино академия“ в Токио. След концерта в поредното издание на „Онгаки генцизи“  четем:

В дъждовния юни концертът на г-жа Люба Енчева бе слънце и свежест за нас. Чрез нейната изключителна звучност и мащабност при Бах-Бузони, сякаш открих красив паметник на Буда, но в един непознат храм. Люба Енчева свири Моцарт топло и затрогващо, със звучност, пълна с нежност - като майка, която гали своето дете.

Според сънародничката ни, един концерт в страната на изгряващото слънце не е достатъчен, за да докаже капацитета от творци, с които е богата една малка страна, скътана на Балканите, като България. Нашенката води майсторски класове и обучава студенти в Токио. Слушатели и любители на клавирните изпълнения записват с касетофон лекциите на Люба. Освен със студенти и ентусиасти, в Токио Енчева води и курс за професори, като основната ѝ цел е да ги запознае с постиженията на българската музикална култура.

Всяко изпълнение, с което тя ги обогатява е предхождано от бележки за композитора и пиесата. Люба Енчева се превръща в посланик и запалва искрата към един самобитен свят. В цяла Япония вече познават Панчо Владигеров, Димитър Ненов, Любомир Пипков, Марин Големинов и други, а много японски пианисти включват български творби в своя репертоар.

Заради високия си художествен критерий, принципност и бликаща духовитост Люба е канена редовно за жури на повече от 50 от най-престижните международни пианистични конкурси – „Чайковски“, „Шопен“, „Кралица Елизабет“. „Дебюси“ „ Бах“ и др. Навсякъде, Люба оставя трайна следа и запознава света с България.

В Родината си, заедно с проф.Сава Димитров, Люба Енчева създава най-успешното дуо пиано-кларинет. Като дуо, двата таланта концентрират по световните сцени повече от 25 години.

Люба Енчева изнася концерти в зала „България“. Удостоена е с Димитровска награда със званието народен артист. На нейно име през 2008 г. е учредена ежегодна музикална награда в АМТИИ в Пловдив. На нея е кръстена и фондация за изкуствата. Съпругът ѝ Александър Петров дарява през 1997 г. родния ѝ дом на фондация „Млади дарования“.

Приятелю, историята на сънародничката ни впечатлява с безусловна отдаденост към музиката и Родината. Прославила страната ни и българските творци по цял свят, Люба никога не забравя пътя към своя дом и често попътните ветрове я връщат в Отечеството, за да изнася концерти и да преподава на талантливите български деца.

Непосредствена, импулсивна и отзивчива, вечно съсредоточила своя поглед над двете си ръце, създаващи история върху клавирния инструмент, тя оставя следа в България и по света. Докато не си пуснеш нейно изпълнение и не усетиш сам отдадеността ѝ, аз няма да бъда спокойна, че съм подбрала правилните думи, за да те запозная с Люба Енчева - 19-годишната професорка по пиано.