Великите непознати: Бащата на артилерията от Широка лъка
През отворените дървени кeпенци на спретната къщурка в Широка лъка чувам тромавия брътвеж от драскането на бодлива метла върху неравния калдъръм, придружен от едвам доловимата песен на самотното чичопейче. Слънцето тъкмо пропуква, а лъчите му нежно галят склоновете на Родопа планина.
В този нов ден една-единствена мисъл терзае моето будно съзнание – кой човек е „великият човек“? Знайни и незнайни сънародници са градили България с годините.
Отнесена в разсъжденията си, вързах маратонките и излязох вън. Благите родопчани тъкмо си бяха купили хляб и обсъждаха вечните теми, наредени на пейките в центъра като ято лястовици върху някоя безкрайна жица. Един въпрос обаче багреше вече посивелите им, еднообразни теми на разговор – Новият паметник, изместил поредната пейка за сутрешни разговори. Превъзбудени, горди, но и обезверени млади и стари коментираха възторжено отбелязването на една Велика личност – генерал Калин Найденов. Ето в този миг, денят ми намери своя смисъл и отговор на въпроса за Великите. Поразпитах, а местните ми разказаха...
Генерал Найденов е един от синовете в голямото семейство на родолюбивите Георги и Стойка Найденови. Роден е в далечната 1863 година в китната, планинска Широка лъка. Възпитаван е под строгия такт на трудолюбие, скромност и ред, за да завърши с отличие и да се открои сред децата на неговата възраст. Не след дълго Калин вече учителства в село Стойките, в село Павелско и в Широка лъка. През 1883 година завършва кадетски клас във Военното училище и е назначен за фелдфебел на първа юнкерска рота. С оглед на възможностите на здравия балканджия, нашенецът започва местослужуване в I-ви артилерийски полк в София.
Един етап от живота на Калин обагря още неговата богата военна подготовка, а именно учението му в италианската артилерийско-инженерна академия в Торино. През това време младият капитан е отличник на випуска и оставя дълбока следа със своето присъствие в антична Италия. Там, Найденов оставя свои разработки, които са използвани при съставяне на основния лекционен курс по балистика и конструктивна механика на артилерийските материали в академията.
След приключване на обучението си там, воден от родолюбие и дълг към Родината, той се завръща в България, за да даде начало на една богата и интересна военна кариера. В последствие Найденов стартира тригодишно началство на Артилерийски арсенал, петгодишно управление на Техническото отделение при Артилерийската инспекция, след което бива помощник, а малко по-късно и инспектор на артилерията.
Не закъснява и едно от най-сериозните изпитания в кариерата на родопчанина – в годините между 1915 и 1918, той е Военен министър на България!
С въпроса ми към местните – С какво Найденов е по-различен военен министър от всички останали? Всички ме погледнаха с укор...и продължиха още по-въодушевено своя разказ.
Освен, че смело е преминал през всичките военни перипетии на времето, в което живее, а именно с участието си в Сръбско-българската война, Първа балканска война, Втора балканска война и Първа световна война, Найденов показва великодушие, като подобрява и усъвършенства цялото пехотно и артилерийско въоръжение. Макар й награждаван десетки пъти с всички възможни звания като „Орден за заслуга“ от Княз Александър, „Орден за храброст“ III-та степен и „Орден Александър III”, той никога не забравя своя произход, скромничи и изразява своя благ характер сред обикновените жители на своята Родина.
Слушайки и разкази за неговите публицистични изяви и будни работни трудове, осъзнах че слънцето се е вдигнало високо над родопските усои. Жените се забързаха към дворовете си, за да сготвят обяд, а до мен загледан в новия паметник в центъра на Широка лъка, остана само един възрастен човечец, който с благ, смирен глас спомена:
„Ген. Найденов намери смъртта си през онзи велики четвъртък на 16 април 1925 година в църквата Св. Неделя, гр. София.“
С побелели коси, приведен, вперил поглед в калдъръмените улици, се отправи към своя дом и този мой събеседник.
Да, генерал Калин Найденов заслужава нещо повече от паметник в родната си Широка лъка, където всички знаят за него. Той заслужава всички ние, неговите сънародници, да помним и споменаваме величието на неговите дела! Заслужава да знаем, да продължаваме да градим и да славим своя произход, не защото сме видели паметника в сърцето на Родопа, а защото сме преди всичко българи!
Снимки: Галерия „Широка лъка “
