Успелите

Великите непознати: Българското овчарче в Харвард

Приятелю, когато един човек е доказал с делата си своята преданост към рода и народа си, когато същият този човек е извисил българския народ на световни висоти, когато е давал на България, без да взема, тогава просто един бял лист не стига, за да се разкаже удивлението по него. Благодаря, че реши да отделиш малко време за знание и родолюбие днес!

Нека уточним, няма грешка в заглавието. През далечната 1888 година, едно българско овчарче на име Стоян от село Вакарел (близо до град Ихтиман) завършва Колегията в Харвардския университет при Кеймбридж в Бостън, но и слави България с авторството на бакалавърския химн на най-престижния американски университет, който и до днес се изпълнява при дипломиране на завършващите.

Роденият през 1860 година Стоян Ватралски израства в бедното семейство на овчаря Кръсто. От много малък осъзнава тежкото положение, в което е принудено да живее българското население. Помага за изхранването на семейството, пасейки стадото с овцете и копаейки от ранни зори нивата. Непрестанно обаче в ума му си играят въпроси без отговор, които директно отправя към заобикалящите го.


Родната къща в село Вакарел


Поради тежкото си ежеднвие Стоян Ватралски пропуска първите години от образованието си, които обаче бързо наваксва в Самоковското училище с помощта на поп Захарий, който помага на любознателния младеж да изучи всяка подробност в процеса на обучение. Усърдието и стремежа на овчарчето са потиснати от избухването на Априлското въстание, а впоследствие и на Руско-турската освободителна война.

По заръка на майка си Ружа, Стоян е принуден да бяга отвъд Балкана и да търси своето спасение от разярените башибозуци (добре въоръжена нередовна турска войска). По време на своето пътуване към спасението, многократно 17-годишният момък е запиран от враговете, което спомага за по-нататъшния мироглед на Стоян. Считайки, че е останал жив благодарение на Бог, той приема протестанството и се прехвърля в основаното от американски мисионери Научно-богословско училище в Самоков.

Поради дълбоки спречквания с баща си, Стоян се издържа сам, живее, където намери, а спестяванията си инвестира само в закупуването на книги. Впечатлени от ентусиазма, интелигентността и любопитството на българското овчарче, американските мисионери изпращат нашето момче в САЩ, където да получи всички знания, за които така силно копнее.


Ученик в Научно-богословското училище Самоковското училище


Нищо в живота на Стоян Ватралски не е случайно, всичко се подрежда така, че дори без пукнат лев да бъде студент на Харвард и да участва в анонимния конкурс по написването на бакалавърски химн. Точно тази анонимност, впоследствие го прославя като българина, създал история в Харвард. Наричан е „Българският Толстой“, за него пишат в прочути списания като „Ню Йорк трибюн“, „Бостън глоуб“ и други. Пред никого нашенецът не крие произхода си, а напротив – с гордост заявява потенциала на българите:

В един анонимен литературен конкурс в 1894 г. назначената комисия избра моя химн като най-добър. Голяма бе изненадата, че аз бях неговият автор - единственият българин в клас от 560 души.

След като оставя дълбока следа в Харвардския университет, Стоян започва самостоятелна журналистическа кариера. Среща се с известни личности в Америка, черпи опит, но навсякъде се подписва като Стоян Ватралски. Една от великите срещи на нашенеца е с журналиста Макгахан (единственият журналист, отразил последиците от Априлското въстание, който отваря очите на Великите сили за тежкото положение, в което се намират българите.).


Възпитаник на Харвардския университет


Водено от силно родолюбие, овчарчето, завършило в Харвард, се завръща в Отечеството, за да бъде буден общественик и строител на съвременна България. Благодарение на ясно изразените си текстове, той отваря затворените врати с Англия и Македония, използва думите като сабя в името на свободата и независимостта на българския народ. За тази ясна позиция доказателстват разказите на Стоян:

Аз трябва да отида в Англия, за да осветлявам общественото там мнение досежно Балканската война и да защитавам нашата права кауза. Понеже владея английски, това е моя отговорност. Каквото и да сторех тук, в България, дори и да положех живота си на бойното поле, аз ще бъда стократно по-полезен на освободителното дело с агитацията си из Великобритания.

Овчарчето в костюм изнася лекции е Лондон, Ливърпул, Оксфорд и др. Публичните му изяви са съпроводени с благотворителни акции. По сметката на „Подпомагателния комитет за болни и пострадали от войната“ в София постъпват над 50 000 британски лири.

Нашенецът е в приятелски отношения с будни личности като Иван Вазов, Пейо Яворов, Симеон Радев и други.

Макар и истински патриот, който винаги защитава правата на българския народ и слави България, където му крак стъпи, той никога не приема предложение за намеса в политическата дейност на страната. Привърженик е на Стефан Стамболов, но счита, че по-голяма сила би имал като писател и общественик, вместо като политик или обезумял от мъка бунтовник.

Ех, приятелю може би доста се отплеснах в това запознанство, но то е просто велико! Стоян Ватралски е пример за българин с истинска ценностна система и силен патриотизъм. Заслужава да знаем за него, да черпим от мотивацията и делата му предвид, че е живял във времена, много по-трудни от днешните.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Ралица Цингова

Като автор на рубриката „Великите непознати“, смятам че всеки българин е велик по своему! Носим величието в кръвта си, важното е да имаме очи за него! Обичам малките моменти на големите пътувания, неповторимите човешки истории и вдъхновението от простите неща.

Оставете коментар

1 коментар

  1. Иво
    2020-07-20 22:58:54 Reply

    Здравейте,

    Статията е добра и ми се иска да разбера повече за източниците. Откъде черпите информацията?

    Поздрави,
    Иво