На заем от...

Александрина Димитрова е поредната българка, която избира родината пред живот другаде. Това е само една от историите, които журналистът Петя Кертикова представя в рубриката си към Би Ай Ти Новините - "Завърналите се", за която спечели престижна награда от медийния фестивал "Българска Европа". 

"Аз имам правото да живея в любящо семейство. Аз съм детето, което не може да говори ..." 

Това е една от многото истории за онези хора, които остават в сянка, които не виждаме, а са част от социума, в който живеем. Това са децата и младежите с различни потребности. Какво обаче кара една българка завършила международни отношения у нас и политически науки в Мисури, САЩ да се завърне отново и да оглави фондация? За Александрина Димитрова отговорът е прост - България има най-голяма нужда от това, което тя прави. 

„Докато бях в Щатите се запознах с няколко студенти с увреждания, които също като мен живееха в кампуса, ходеха на лекции и ми стана интересно какво се случва с хората с увреждания в България и защо аз никога не съм ги виждала по улиците, в училището или в университета. Така връщайки се тук започнах да се интересувам от тази тема, запознах се с основателя на фондация „Сийдър“, спомня си Александрина.

Именно това запознанство се оказва решаващо за бъдещето и кариерата на сегашния изпълнителен директор на фондация „Сийдър“. Тя казва, че има мисията да е част от промяната и да прави живота на деца и младежи със специални потребности по-лек.

Един от големите проекти на българката е разкриването на четири нови центъра от семеен тип в Казанлък с помощта на общината, където живеят 44 деца и младежи със специални потребности.

"Всичко започва от това какво се случва със семейство, в което има дете с увреждания. В САЩ има интеграция от детските градини и по-нагоре. Това обаче в България до голяма степен липсва. Родителите са зависими от грижите за детето. Нямат тази допълнителна подкрепа – както те да работят, така и детето да се развива“, допълва още Александрина