Образование и наука

Това интервю преминава в малко по-различен тон и светлина. Преди време ви срещнахме с Николай Михайлов, който подготвяше документален филм за проблемите и възможностите пред образованието у нас. Това беше и темата на неговото участие в TEDxStaraZagora. Две години по-късно филмът е вече завършен и направи своята премиера. По този повод се срещаме отново с Ники, за да ни разкаже за изминатия път и това, което предстои. 

“Ангели в действие” (предишно заглавие - “Иновативни учители”) е филм за онези силни индивидуалисти, които дават летящ старт на учениците си, вдъхновяват ги да работят и постигат успехи. За съжаление, много често признанието за тези преподаватели в България е малко и те остават в сянката на ниско платената професия. Кампанията на филма предстои да се разгърне в страната през 2020 г.

Какви са предизвикателствата пред един независим документален филм за образование?

Всеки човек, изправяйки се пред нова граница на възможностите си, преминава през катарзис и в крайна сметка излиза различен. За дебютен документален проект имах много съмнения, преправях сценария няколко пъти и съм изключително благодарен на целия си екип и партньори за усилията и доверието по пътя. Имахме спънки с финансирането, като кампанията ни в IndieGogo събра много по-малко от нужните средства и все още имаме неплатени сметки.

Въпреки това редица компании и хора видяха и помогнаха по различен начин извън нея. Визията от самото начало беше за независим като разказ филм, нещо, с което не исках да правя компромис. Благодаря от все сърце на родителите и приятелите си за жизненоважната подкрепа през тези почти четири години изпитания. В последните месеци, когато стягахме монтажа и се виждаше краят, беше изключително важно да определим дата на премиерата (25 юни) и всички да се фокусират да я спазим.

Обедини ни историята на учителя по информатика Ангел Ангелов от Шумен и борбата за промяна на това нещо, наречено училище, която се надяваме да мине на качествено друго ниво. Позитивните реакции на зрители, колеги и партньори ни дават сили да продължим. Много се радвам, че няколко месеца преди нашата премиера излезе и чудесният филм “Формулата на Тео”, който жъне успехи навсякъде, и дори да имаме зрънце от неговата следа, ще сме много щастливи.

След първата прожекция в края на юни се отдадохме на кратка почивка, събирайки сили отчасти в очакване на резултатите от местните избори. Затаихме дъх и до ключовите анализи на PISA за качеството на образованието по целия свят през декември. За съжаление, в тях България се представи най-зле за последните десет години, като вече имаме 47% функционална неграмотност на учениците, ново пропадане спрямо 40% през 2016. Очаквах този нов червен картон, но не и толкова страшен. Той е за всички - правителство, институции, бизнеса, но и цялото общество.

Във филма говорите за чудовището Зор, заради което правите всичко.

Целяхме филмът да бъде позитивен и разбираем, но в него показваме за кратко злодея Зор. Той олицетворява невежеството или мързела, който за мен е характерен за голяма част от българското общество, оставило далечните, абстрактни проблеми на образованието. Неговите жертви са децата, които често превръща в апатични зомбита, но реално така като общество обричаме бъдещето на нашата нация. Единственото спасение в битката са вдъхновяващите и мотивирани учители, които безкрайно липсват или са изключително изтощени. Не говоря само за дигитални умения или педагогически гурута, а и за над 10 хиляди души, които са пред пенсия тази година.

Считаш ли, че правим нещо грешно или не се стараем достатъчно за промяна на образованието?

През януари в интервю Кристалина Георгиева, вече от позицията си на директор на МВФ, критикува колко сме зле и изоставаме. Имам чувството, че сме на светлинни години от Полша и Естония, които поддържаха нужните непопулярни решения над десетилетие и се увенчаха с изключителни успехи. Генерално се промениха и сега са на едно от първите места в Европа и целия свят. Но развитието на гражданското общество, електронните услуги и културата е на съвсем различно ниво при тях. 

Същевременно с филма върви твоята кампания за благодарност на учители. Разкажи ни за нея.

Няколко месеца преди премиерата стартирахме кампанията си за благодарност с кратки видеа. Една от целите ни е да разказваме истории на хора и техните учители. Всеки може да го направи дори със своя телефон за пет минути, въпреки че е препоръчително да има един помощник. Може да използвате тази форма, като сме снимали и пуснали вече над 40 клипа, а целта до края на тази година е да станат поне няколкостотин.

Какви са следващите цели пред филма и къде се очаква да има прожекции?

Конференциите и семинарите, на които облакът от интелектуалци обсъжда и предъвква едни и същи дейности, вече десет години не работи. За това време имаме сменени и десетима министри в МОН и ако искаме нещо позитивно, ще се стараем промяната да се случи в малките населени места, с малки стъпки в една посока. Надяваме се на покани и разговори с кметове, общински съветници и местни лидери. Те трябва да осъзнаят, че училището е мястото за запазване и развиване на живота в едно населено място. Преди няколко месеца повечето от тях са мислили за актуалните ремонти, обещали са пътища или нов водопровод.

Интересно ни е колко са си представяли, че ще бъдат изправени пред най-тежката икономическа криза в живота си. Ще трябва да участват и в промяната на образователната система и липсата на подготвени учители, не само за онлайн обучения. Ние сме най-бедната и най-застрашената демографски държава в ЕС. Когато в един град няма качествени учители и образование, родителите взимат решение да се преместят дори да имат работа. 

Още повече, днес няма как да държим отговорни която и да е институция или партия за демографските проблеми. Глобализацията и отварянето на границите са най-явните причини, но има и много по-дълбоки. В следващите няколко месеци и години за мен предстои сериозно обратно връщане към малките населени места и към опазването на природата и използването на всяко кътче земя, която може да ражда. 

За каква образователна промяна искате да мотивирате хората?

Образованието и знанието като ключова ценност и процес, в който всеки учител и ученик е подкрепен да се развива с фокус върху екипни и практични проекти. Сега дори възрастните могат и трябва да се върнат в училище, имаме много ненаучени уроци и начини това да се случи.

Привличане и задържане на най-добрите млади специалисти, включително и с дигитални умения, за три до пет години в качеството им на преподаватели. Имаме нужда от цяла нова армия (буквално) вдъхновители, максимално близки до практиката. Новите учебни програми го позволяват, а учителските умения са голям плюс за всеки родител и бъдещ лидер във всяка сфера. Способните, действащи хора могат да направят реформа и промяна отвътре, всичко останало очевидно работи в грешната посока.

Вяра в способностите на децата и българите. Да им дадем шанс да бъдат първенци и да помагат на съучениците си, учителите, а и на своите родители. Именно най-добрите ученици могат да станат най-добрите учители само след няколко години. Не само в своя град или в България, защото огромна част от най-активните ни сънародници са извън границите. Имаме прекрасните примери на сугестопедията и Сендовата система, а и много хора създават и развиват чудесни нови решения, на които трябва да дадем реален шанс да израснат здрави и силни.

Нека завършим с нещо оптимистично за образованието у нас. Какво ти дава надежда?

В момента се провеждат пилотните програми по гражданско образование с няколкостотин учители в цялата страна. За тях сериозна заслуга има един от нашите партньори, Софийска платформа, и час по-скоро ми се четат първите учебници, които разработват. Много ми се иска да видя родители и хора от обществото обратно в училище, за да усвоят по-добре как да работят с институциите и медиите, да упражняват ефективно контрола над политиците на всяко ниво.

Историята на комунизма за първи път след прехода влезе в учебниците с достойно по количество и достоверност съдържание.

Видях като жар птица да възкръсва Студентски дом, който е на броени метри от парламента. Поздравления за новия директор Християн Даскалов (един от хората и зад Open Source University), но те имат нужда от сериозна подкрепа, за да се случи пълното възстановяване и на камерната зала.