Изкуство

Първо по рода си и единствено в България изследване на монументалното сграфито бе направено от Димо Иванов от Велико Търново, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство – стенопис във ВТУ. Три години отделя, за да обиколи страната и да изследва и опише повече от 700 сграфито пана. С този труд той защитава докторската си дисертация.

Димо е единственият, който се е заел да изучи обстойно историята, техниката на изработка и художествено-пластичните качества на паната, създадени преди повече от половин век и красящи стените на много сгради из България. Той обикаля 40 военни поделения, за да събере информация за сграфито паната.

„Сграфито“ е дума с италиански произход, която се превежда като „издрасквам“. Паната са издраскване на многоцветни мазилки, положени една върху друга. Докато са мокри, художникът ги изрязва на определи места със специални инструменти. По този начин се създават изображения върху стената.

Технологията позволява на творенията да се запазят стотици години. Най-старите пана датират от Ренесанса – края на XV и началото на  XVI век – и се намират във Флоренция, Италия.

 „Последните археологически разкрития от миналата година показаха, че сграфито има и от Древен Египет. Благодарение на моето изследване се показа, че най-старото сграфито в България е това в село Калейца, Ловчанско, и представлява съвсем елементарна орнаментална украса на къщите от края на 30-те години“, казва Димо Иванов.

„Сграфитото е служело не само за прокарване на някакви идеи, но и чисто естетически – да украси някой неугледен калкан.

Монументалното изкуство е във връзка с архитектурата – първо и най-вече, за нейната украса, и на второ, място за прокарване на някаква идейност. Ако сравняваме с периода на социализма, процентът на съвременните сграфита е нищожен. Това е така, защото при социализма са се отпускали огромни средства за това изкуство, а сега се разчита на частния инвеститор.

Техниката сграфито разчита на няколко пласта мазилки нещо, което в съвременната архитектура няма как да се направи. Тежки хоросанови мазилки вече не се правят. Прави се лека изолация и върху нея леки мазилки, за да може тази изолация да издържи. Дори съвременните сграфита се правят върху стари сгради“, обяснява изследователят.

Димо Иванов е родом от Ямбол, но избира да живее във Велико Търново. Завършва бакалавърската, магистърската и докторантската си степен във ВТУ – специалност „Стенопис“. Той не прекратява своето изследване, напротив – продължава го, а плановете му за бъдещето се състоят в това неговия научен труд да се използва за създаване на база данни, която да бъде допълвана както за сграфито, така и за други техники като мозайка и фреско.

Димо вярва, че регистър с такава информация, както и електронна карта на паната, ще помогнат за опазването и реставрацията на стенописното изкуство.  

„Моята амбиция е да продължа да изучавам и другите стенописни техники и се надявам един ден да имаме дигитална карта, в която да са събрани тези образци на монументалното сграфито. Защото много скоро социалистическото изкуство ще стане твърде ценно за нас“, заявявае младият художник.