Сцената

Тази история (вдъхновена от истински случай) написах преди време за мама. Майка ми е невероятен човек, винаги ме е изумявал погледът й върху живота. Вярвам, че от нея съм наследила безкрайния си (и понякога безнадежден) оптимизъм, както и позитивното отношение към света. И тя като мен (или и аз като нея) е романтична душа и не може да подмине нещо живо без да му помогне. Особено при такива загадъчни обстоятелства. А ето и самата случка:

Върви си Милки (мама се казва Таня, но за мен е Милки) по тротоара на една улица в Плевен и вижда нещо зелено между плочките. Вярно, било леко поувяхнало, но било живо и около него нямало пръст, която да го поддържа. Повечето хора биха подминали това...да го наречем растение (макар че някои биха казали бурен, което би било смъртна обида за горкото цвете), но не и мама – тя веднага решила да го осинови. Занесла го вкъщи, на терасата (тя много си обича терасата и понякога дори спи на нея. Това няма връзка с историята, но ще опознаете по-добре мама). Засадила го в красиво зелено сандъче, поляла го и го оставила на перваза. Решила да постои малко при него, да не е самотно - тя си знае, че и цветята имат нужда от компания. И докато се гледали (взаимно!) решила, че то има нужда от име. Може и да си имало име, но не можело да й го каже (поне на този етап). Засега нямала да бърза с името, но не можела да стои постоянно при него, а то не изглеждало добре и трябвало да му намери приятел.

Ютията била стара, преживяла много гладене и вече била пенсионирана (по болест). От многото работа, така и не успяла да се омъжи и да има деца и внуци. Имала си само едно петле. Цветето веднага й допаднало – имало с кого да си говори (и да си мълчи). На другата сутрин мама станала рано и веднага отишла да види как се чувства новият й съквартирант. Когато стигнала до терасата подскочила от радост и изненада – растението било цъфнало с красиви жълти и червени цветове и вече не изглеждало уморено или унило, отблагодарило й се било за усилията.

Грижите имат магическа сила – понякога едно докосване помага повече от хиляда заклинания. Вълшебната история на мама и нейното цвете илюстрирам със снимки. Смятам, че тя е поредното доказателство, че магията е навсякъде около нас, само трябва да се огледаме. И че хората могат да творят чудеса, дори без да са учили в Хогуъртс.