Изкуство

В навечерието на един от най-светлите български празници - 24-май, Денят на българската просвета, култура и на славянската писменост, ще бъде осъществено едно уникално по рода си събитие. Модерното българско изкуство ще се слее в една своеобразна пъстроцветна изложба с българската писменост. Както знаем от изключително значение за света е приносът, който страната ни е дала на славянския свят и това ще бъде отбелязано по подобаващ начин.

Точно в 13 часа на 24 май 2016 г., в Двореца на нациите в Женева официално ще бъде открита уникалната изложба на модерно българско изкуство „За буквите – кирилицата в съвременното българско изкуство”.

Инициатор на изложбата е Антонина Стоянова, председател на Фондация „Ценности”, а главни организатори са Европейският офис на ООН в Женева, Община Пловдив и Пловдивската градска художествена галерия.

Кирилица в наши дни е наименованието на група азбучна система, използвана от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с предхождащата я глаголица, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславката книжовна школа в края на 9. век, която е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис Първи през 885 г. или 886 г. в тогавашната столица Плиска. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. А както знаем, ние сме дали кирилицата на славянските народи.

Идеята на Антонина Стоянова е да покаже именно на 24 май в сърцето на Европа високото ниво на съвременната българска живопис, вдъхновена от българската писменост.

Така се стига до атрактивната изложба на творби от тридесет пловдивски художници, сред които изпъкват имената на Станимир Видев, Кольо Карамфилов, Николай Кучков, Недко Итинов, Вълчан Петров, Васко Стоев.

Всеки художник е представен с по едно платно, изобразяващо буква от българската азбука. Живописните средства са различни и отразяват особеностите и почерка на своя автор. Възприемането на това впечатляващо многообразие от творчески стилове и техники визуално се улеснява чрез еднаквия размер на картините – всяка е 90 на 90 сантиметра.

Оригиналното представяне на буквите от съвременната кирилица ще бъде открита от Майкъл Мьолер, генерален директор на Службата на ООН в Женева и от Иван Пиперков, постоянен представител на България към ООН и другите международни организации в Женева. Специална видеостена ще промотира Пловдив като културна столица на Европа през 2019 г. пред елитната публика в Двореца на нациите.

Картините са изработени с живописни средства по избор на художниците, предимно маслени, темперни и акрилни бои, текстил. Буквите са разпределени на авторите чрез жребий. Така творческият прочит на всяка буква е представен на зрителя като кадър от своеобразна фотолента, запечатала, иначе, невидими особености на авторския стил. Въздействаща, неочаквана и много лична интерпретация на буквите – това е посланието на пловдивската група художници.

Българската азбука от среднобългарския период.

Създаването на азбуката ни е акт, разкриващ изключителните филологически умения на Константин-Кирил Философ, защото той успява да изгради писмена система, която максимално адекватно да отразява особеностите на славянската реч. Срещу всеки звук той поставя съответната буква. Нещо повече – в много отношения той придава символично значение на първата азбука – глаголицата, защото тя е съставена от сакралните за християнството елементи – кръст, кръг като символ на съвършенството и триъгълник като символ на Светата Троица. Това е едно посвещение, закодирано в тези елементи – за това, че азбуката трябва да служи, за да се разпространи Божието слово сред славяните. Това е и причината да се създаде едно специфично благоговейно отношение към новата писменост.

Няколко текста са ни останали от епохата: „Проглас към Евангелието” и „Азбучна молитва” - поетически произведения, които не са свързани с богослужението, но прославят точно тази страна от делото на Кирил и Методий. Създадената от тях азбука позволява да се направят преводи на Светите книги на говорим и разбираем за славянското население език. В „Проглас към Евангелието” се казва, че азбуката е дар божи, тя е оръжие, защото без книги народите са голи и безсилни да се борят срещу противника на техните души.

ВИЖТЕ ОЩЕ: БЪЛГАРСКАТА КИРИЛИЦА - ПРЕДАЙ НАТАТЪК